Георги Гергов за в. Дума

Георги Гергов: Въпросът „Ще се сбие ли БСП с милионерският си елит“ поражда другия- за кои милионери в БСП става дума

 

Знам, че хвърлям камък в блатото! Има милионери, които всяка сутрин се събуждат с грижата за предприятията си, съдбата на работниците си, обслужването на кредити и плащането на данъците. Има и такива, произлезли от партийната номенклатура милионери, чийто проблем е харченето.

         Напълно естествено е, че предконгресното напрежение в БСП започва да расте. Съдбата на най-голямата лява партия вълнува не само нейните членове, но и цялото общество. Дори политическите опоненти са наясно, че сложната международна обстановка и състоянието на държавата, предполагат активното участие на левия спектър на политическите идеи в обществения дебат за бъдещето на България. Обективните анализатори са категорични, че повтарящите се икономически кризи засилват желанието на хората за възстановяване на  социалната държава. Готова ли е БСП да изиграе ролята си в тези очаквания?

         Няколкото поредни загуби на БСП за вота на избирателя, закономерно поставят въпроса за качеството на управление на единствената в България политическа партия, преживяла превратностите на повече от столетие политически и социален опит. Този идеен и организационен капитал би трябвало да ни опази преди всичко от най-опасния вирус за една политическа организация – вътрешнопартийният популизъм. Дошло е време нещата да се наричат с истинските имена. Най-вече в полето на дебата, на чии обществени интереси е изразител социалистическата партия. На бедните и онеправданите или на богатите и задоволените? Ако обаче, въпросът бъде поставен по този начин, това означава, че БСП, образно казано, все още не е излязла от “лозето на Габровски”. А светът неумолимо върви напред. Доказва го повдинатия въпрос оформен като вестникарско заглавие: “Ще се сбие ли БСП с милионерския си елит?”... Много правилен въпрос, другари!!!... Но той поражда другия въпрос – за кои милионери в БСП става дума?

         Преди двадесетина години, в началото на прословутия български преход, един председател на партията в качеството си на министър-председател определи богатите хора, като чорбаджии-изедници. Съдбата на политическата ориентация на предприемчивия българин беше предрешена. Вратата на социалистическата партия беше затръшната под носа на тези българи, които считат, че частната инициатива за създаването на материални блага е в основата на икономическото развитие на страната. Тогава БСП загуби и младото поколение в съзнанието на което вече се беше вселила “американската мечта”. Десните партии си отдъхнаха. Пред тях вече нямаше никаква пречка за реализирането на икономическа политика, за която днес става ясно, че е в основата на растящата социална несправедливост. Пагубното отношение на БСП към предприемчивия българин я лиши и от възможността да управлява самостоятелно в момента, когато отрезвяването на избирателя я изравняваше по резултати с опонентите й. Щом замиришеше на власт, апетитът на партийната номеклатура за участие в разпределението на обществените ресурси нарастваше. Както и при десните, така и при левите правителства участието на бизнеса се свеждаше до плащането на предизборните сметки и последващите отчисления към онези министри и чиновници, от които зависи съдбата на частното предприемачество.

         Така ние бизнесът – малък, среден, голям - създадохме новия тип милионери. Излезлите с прилични банкови сметки от законодателната и изпълнителната власт другари от висшето ръководство на партията. Списъкът е дълъг. Ценоразписите са известни. Не само десните партии могат да се гордеят със своите “мистър 10%”. Нужно е уточнението, че не става дума за банковите сметки на партията. Комитетските пари и до днес са грижа на другаря-предприемач от малкото градче, та чак до столицата.

         Знам, че хвърлям камък в блатото! Но все пак да попитам още веднъж, за кои милионери в БСП става реч в писанията на загрижените за състоянието на партията дописници? Има милионери, които всяка сутрин се събуждат с грижата за предприятията си, съдбата на работниците си, обслужването на кридитните си портфейли и плащането на данъците. Всичко тяхно е като на длан пред очите на обществото. Независимо от политическа принадлежност, резултатът от работата на тези милионери се нарича брутен вътрешен продукт, върху който политическите партии пишат икономическите си програми.

         Питам – тези ли милионери нямат място в ръководството на която и да е било политическа партия? Доколкото е известно демокрацията не налага имуществен ценз върху участието в управлението на обществото. Или става дума за произлезлите от партийната номенклатура милионери, чийто голям проблем е харченето. Трудно се доказва състояние произтекло извън нормите на законосъобразната икономическа дейност, наричана по цял свят – бизнес. В този смисъл са верни опасенията, че в партията политиката се е превърнала бизнес. Обратното на това е, когато превърнеш бизнеса в успешна политическа програма за икономическо развитие на страната, която искаш да управляваш. Затова въпросът за кои милионери в БСП става дума е актуален. Достоен въпрос за вниманието на един конгрес. Защото касае именно ръководството на партията. Този въпрос в местните организации е решен. Предприемчивите, можещите, успелите, богатите съпартийци са на почит и уважение. Техният авторитет е нужен за разрешаването на житейските проблеми в селата и градовете. Но редовите членове по места се питат – какво става по върховете; защо гоним можещите и успелите; къде са младите желаещи по-добър живот? 

         В днешния променящ се свят, бъдещето на една политическа сила зависи от качеството на вътрешнопартийния дебат за битката за доверието на обществото. Избирателят иска откровеност. Избирателят иска програми, които да го направят: по-богат; по-здрав; по-образован; по-сигурен в живота си; по-щастлив за бъдещето на децата си и спокоен за старините на родителите си. Няма бедни хора в мечтите си. Затова левите партии по света са на мечтаещите хора. Затова младите хора се запленяват от идеалите за свобода, равенство и братство и въстават срещу консерватизма на десните идеологии, гарантиращи богатството на богатите и бедността на бедните.

         Време е да се отърсим от остарелите си представи за характера на общественото разделение. Идеологията на основателите на нашата партия се е отнасяла за времена на експлоатация на човек от човека. Омразата към богатия се е раждала от принципите на монархичната държава и диктаторските режими. Това би трябвало да е ясно на апологетите на тезата – вън богатите от БСП – ако претендират да са модерни политици. Такова мислене обрича партията на забвение. Резултатите от няколкото последни избори са красноречиво доказателство. Никой не иска да гласува за партия  която  заклеймява успешния предприемач, реализирал бизнеса си чрез знания и умения. Как ще променим това ли?.. Може би, като наистина дадем честен отговор – за кои милионери в БСП става дума? Докато все още има и такива богати хора, на които не им е безразлична съдбата на БСП.

Следваща новина > >

Back to Top